напред назад Обратно към: [Десислава Георгиева][СЛОВОТО]



Музиката на любовта


Музиката се разливаше. Вълните я понасяха плавно на гребена си. Акордите следваха ритмично нотите по петолинието. Ръцете с изящество и лекота се носеха по клавишите на пианото. Докосваха ги и ги събуждаха за живот. Изкарваха оттях емоцията, духа, настроението.

Очите й се движеха енергично от листа с нотите към клавишите и едва скрито отправяха взор към двойката, седнала в ъгъла на бара.

"Дали избира случайно това, което свири?", попита той.

"Не вярвам. Тя подбира музиката специално за нас, двамата". Отговори тя.

Мелодиите се сменяха, както листата окапваха през есента. Подобно първите снежинки, които падаха по скованата от студ земя. Преминаваха през настроенията на двамата и докосваха сърцата им. Всеки акорд се впиваше в тях и изкристализираше в погледите им. Душите им играеха своя танц на вечността, издигаха се високо над тях и се сливаха с музиката.

Пианистката продължаваше да свири. Да си играе със съдбата на двамата. Да запраща сърцата им на дъното на океана и да ги раздира от страст и желание.

Погледите им се срещаха, после разделяха. Очите им горяха с плам. Ръцете им се докосваха, а вълните на любовта им преминаваха от едното тяло в другото. Лека усмивка играеше по лицето на пианистката. Тя знаеше, че сега, в този момент, тези двама безнадеждно влюбени са като давещи се в магията на нейната музика. Тя решаваше дали да ги спаси или с пагубната сила на музиката да разруши бляновете им. Отраженията на двамата се разливаха в мрака на свечерените прозорци. Светлината от фенерите си играеше с косите им. А тихите разговори на останалите посетители отекваха в душите им.

Ръката му бавно взе нейната в своята. Топлината премина през пръстите й и сладостните тръпки на любовта му се разляха в тялото й. Тя вдигна глава. Погледна го със сините си очи и две сълзи потекоха по бялата кожа на лицето й. Сърцето й се сви импулсивно, раздрано от болката при раздялата. Мускулите с конвулсия поеха удара от острието, което той заби.

Пианистката свиреше. Една по една лампите в бара угасваха. Сервитьорката прибираше недопитите чаши с коняк. Вратата се хлопна зад гърба им. Кръстопътят очакваше стъпките им. А мрака обви двата силуета, докоснали се за последно. И само неизреченото "Сбогом" остана самотно там, под звездите.

 

9.04.2007, 16:26 часа

 


напред горе назад Обратно към: [Десислава Георгиева][СЛОВОТО]

 

© Десислава Георгиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух