напред назад Обратно към: [Десислава Георгиева][СЛОВОТО]



Притча за момичето с къдриците


Седяхме в един бар и пиехме бира. Аз пиех бира. Барманът ми се усмихна още щом влязохме. Оказа се стар познат. Сервираше ми в друг бар преди години, когато излизах с друг мъж. Този до мен сега беше различен. Пиехме и той взе да ми разказва. Разказа една притча:

“Двете момичета седяха в един бар, на 20-на сантиметри една от друга. Наблюдаваха се в профил и се изучаваха тайно с ъгълчетата на очите си. Светлината създаваше някаква загадъчност и това провокираше сетивата им. Седях срещу тях и ги наблюдавах. Момичето с шала я погледна и се усмихна. Искаше да я пита нещо. Тогава погледна мен, направи ми знак и аз разбрах. Докоснах леко по коляното момичето с къдриците и й казах: “Тя иска да те пита нещо. Не бързай да се съгласяваш”.

Тогава момичето с къдриците се обърна към момичето с шала. Двете се погледнаха. И тогава момичето с шала каза: “Бих искала да те снимам”. Не молеше, не питаше за разрешение. Беше решила, какво ще направи и оповестяваше желанието си на висок глас. Момичето с къдриците се усмихна, погледна към мен в очакване на отговор и каза: “Добре”.

Момичето с шала беше в еуфория. Сега щеше да реализира съня си, както сама каза. Вече рисуваше картината във въображението си. Представяше си момичето с къдриците, облечена с костюм от 19-ти век, с рокля с кринолин и воалетка. “Имаш страхотни очи. И овалът на лицето. И тези тънки устни. И къдриците, които се спускат от двете страни на лицето ти”, не спираше да нарежда момичето с шала. Момичето с къдриците само се усмихваше. Забавляваше се. Тази игра й хареса. Беше попаднала в непозната среда и не подозираше как ще свърши вечерта.

Тогава аз вдигнах ръка и отметнах няколко немирни кичура от лицето на момичето с къдриците. Тя ме погледна, усмихна се. Жестът привлече вниманието на момичето с шала. Тя вече имаше друга идея: “Ще ви снимам двамата. Чудесна двойка сте. Съгласи се”. Опитваше се да ме убеди, че идеята й е чудесна. “Представям си ви двамата, обгърнати от бели чаршафи...” . “Кожата ми е бяла, няма ли да се слива с чаршафите?”, попита момичето с къдриците. Момичето с шала обясни, развихри фантазията си, вече беше се пренесла в ателието си. Снимаше...

В бара останахме само тримата – аз и двете момичета, това с шала и онова с къдриците. Празното място на масата скоро бе заето. И той беше част от нашата група, в която случайно попадна момичето с къдриците. Тогава другият попита: “Ти как се узова тук?”. Момичето с къдриците отговори: “Случайно”. И той констатира, че вечерта се очертава да бъде обещаващо интересна. Не му трябваше много време и вече свиреше в нашата тоналност. “Имаш бароково излъчване”, каза на момичето с къдриците. Това изречение отново запали страстта у момичето с шала. Тя сияеше при мисълта да снима момичето с къдриците. Хареса я. Беше интересен модел за снимане.

И на мен ми хареса. Представих си я, че я рисувам и се виждат само големите й очи, и къдрици. Но първо щях да я снимам. Трябваше да се наредя на опашката. Момичето с къдриците вече имаше обожатели, които нямаха търпения да я вкарат в своята рамка. Да я погледнат през обектива и да натиснат копчето на фотоапарата. Аз щях да почакам реда си. Докато фантазията ми работеше и си я представях гола, с онези големи очи. Момичето с шала обаче я бе спечелило преди мен. Момичето с къдриците вече бе решило. Избра нея, защото тя харесваше еднополовите...”.

Седяхме на бара и пиехме бира. Аз пиех бира и размишлявам над чутото. Над историята за момичето с къдриците. И за другото, с шала, което откри в момичето очарованието и бароковото излъчване. Замислих се и без да се усетя отметнах една къдрица от челото си...

 


напред горе назад Обратно към: [Десислава Георгиева][СЛОВОТО]

 

© Десислава Георгиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух