напред назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]



На път


Самотна късна вечер

бавничко изчезва

с грохота на бляснал фар.

Зад завоя слънцето

виси във мрежа

като нажежен до кръв олтар.

 

Пролетни петна се стичат -

вихрен звездопад.

Хълмовете коленичат

в тъмните стъкла.

 

Звън нечакан

разпилява мрака

с писък на сърце.

А спирачките

свистят нататък

към едно море...

 


напред горе назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Диа Ангелова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух