напред назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]



Не ми отнемай


Без сили да отворя пощенската си кутия

какво да чакам -

един гигабайт празно пространство

тиктакащо във съвършеното си нищо

 

учудващо осезаемо

равномерно

като залепнала дъвка върху подметка

 

кой има нужда да изтрива думите завинаги

щом има толкова голяма памет

 

и няма как да те позная

във монитора примигвам нарцистично

цвърчи мишлето във ръцете ми

 

и няма как да те извикам

щом само шепотът удавям в себе си

не ми отнемай смисъла

 

не ми отнемай празните пространства

там мисълта единствен господар умира

 


напред горе назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Диа Ангелова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух