напред назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]



Някъде


Отивам си от кипналото лято

беззъбите чадъри се надуват

и рукнал дъжд гърми стакато

в червено покривите плуват.

 

Сред тази бясна канонада

сърцата себе си не чуват

отиват си напълно непознати

сълзите нищичко не струват.

 

Напуканите плочки на паважа

захапват всяка моя стъпка

плющи градът заспал на стража

зад ъгъла на поглед мътен.

 

Така беззвездна - как да те намеря?

Последни капки се процеждат

през сключените пръсти на небето...

А някъде нощта скимти с надежда.

 


напред горе назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Диа Ангелова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух