напред назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]



Ангел


И с краткия импулс

да разцелувам

сирачето полегнало

на тротоара

до майката, която пее

някакви си нейни тайни

 

Tака забързано ги подминавам

 

Защо да ги описвам -

дрипите ли

или шепата стотинки

а може би и жегата непоносима

съня по детски скрит

в усмивчица щастлива

 

Защо да ги отмина,

логично е

сега да им подхвърля

мизерно малка част от съвестта си -

чуй как обвинително издрънква

и дълго ще ехти като камбанка

 

Така забързано назад се втурвам

през буцата ми в гърлото

през тези бликащи и страстни мисли,

през този страх безпомощен да рухна

и във безпаметност да псувам и да псувам

 

През този страх на ангелче съня да не събудя

 

30 06 2005

 


напред горе назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Диа Ангелова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух