напред назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]



Афродиа


Тя като воден дух

във огледалото светлее

 

Сред дъх на мирта

и на портокал трепти

на струи пъргаво

се спуска

 

Взима острите завои

през мъглата и прегръща

розови листенца

от плътта си

 

Трескаво откъсва

палави миражи

разпилява с пръсти

пясъчни искри

 

В очите на кентаври топли

се оглежда

страстно търси

капчици тъга

 

Тя върху свежи въглени възкръсва

от пяната родена за любов

 


напред горе назад Обратно към: [Диалог на ветрове][Диа Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Диа Ангелова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух