напред назад Обратно към: [Диалексика][Диа Ангелова][СЛОВОТО]



На малкия Драго


Облаци-гробници

лунно подмокрени

скитат се, питат се

кой ли е Бог.

 

не са ли смешни тези долу

зевсоизмислячи

херогонци

афродитонатискачи

 

и децата неродени

наследниците им крещящи

в люлки от дървесен шепот

в кончета завихрени въпроси

в зигзагообразни паданици

ставаници

 

не протягат ли ръцете си

към облаци,

ковчези по очи

към сънищата на таваните,

по сърца и барабани

те прохождат,

проговарят

идват болките

от недоровените рани,

идват недостигнати небета

идват, падат

стават,

отминават.

 


напред горе назад Обратно към: [Диалексика][Диа Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Диа Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух