напред назад Обратно към: [Диалексика][Диа Ангелова][СЛОВОТО]



И се родих в Родезия...


И СЕ РОДИХ В РОДЕЗИЯ КЪДЕТО ПАНТЕРИТЕ ОСТАВАТ БЕЗ ВЕЧЕРЯ

макар че никога не съм се раждала преди да бъда подслонена

от тяло толкова достойно тежко подходящо единствено за слон

спокойно под заслон се раждам вдишвам с крясък първи дъх

 

почесвам люшнати уши красиво препускаме бързо и бавно

сред мирис на палми бамбук и вода надушваме близък оазис

където навярно ще трябва да се родя шоколад и чареши ухаят

във бяло сладоледено съзерцание тъмнокафяви петна ослепителни

 

зъби двуреден саронг изплющял ветровито четворно уиски

опарено гърло усмивки до голо съблечени хитро прилепнали

черни задничета внимание царят на джунглата идва забулен

в плацента и кръв господарят с бивни разчиства девствено диво

 

маха доволни уши разлюляни ред в суматохата въдворява горд

достолепен и тежък фриволен спасител на нероденото

цяло удоволствие е да се появиш под слон където подслон е

любовта ликува джунглата защото не всеки ден се раждат царе във родезия

 


напред горе назад Обратно към: [Диалексика][Диа Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Диа Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух