напред назад Обратно към: [Диалексика][Диа Ангелова][СЛОВОТО]



Сутрешно одеяло, не шепти...


СУТРЕШНО ОДЕЯЛО, НЕ ШЕПТИ. ПОДДЪРЖАЙ ТИШИНАТА, ТОПЛОТО НАПУСКА.

Тихи щрихи, кожата усеща разстоянието - много тежко неприсъствие.

Див танц в огънчето на цигарата - зеница в кръглото на пепелник,

езеро от дим в центъра на масата и рошаво животно с пончо.

Ядно всмукване до вгорчавените венци, изтръпване на зъби и

онова усърдие, с което извършваш най-безмислени действия.

 

Кълбовидна мълния трябва да е бил кошмарът в сънени очи -

почива тъмнината още се изтяга като наслюнчено извънземно,

прозинато гръмко срещу прозореца. Шумно е тук тази сутрин -

тежък трус на слонове в кръвта. Белите и червените стада

препускат. Огненото обръче в ръката на дресьора е присъдена

награда за коректност. Изтънява времето от удар на стрелки.

 

Толерантната пантера изпълзява от ленива дрямка и извайва

всяка дума, изгърголена членоразделно в грапавото гърло.

Скъсява пътя до деня с усмивка от упор. Разноцветните тресавища

на мисълта и изпускат пухени мехурчета, въздиша гордо същество.

Пулсира. В ритъма на самба тази нощ издъхна. Погребение

в подкоремието. Уталожена утробо, ще се мушна в средата си.

 


напред горе назад Обратно към: [Диалексика][Диа Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Диа Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух