напред назад Обратно към: [Трънски разкази][Петър Делчев][СЛОВОТО]



Встъпление


Момче, ти ли си тоя, дека сбирал вучи житиета?! Бабата рече да варкам да те сретам и да ти кажем за вуците. Оти я сум най-стар у наше село, повним бая живот и бая умирачка...

Напреж сакам да те питам: От що така сте се сбъркàле вие там - по градò? Що ви е присèцало?! Свършия ли се человеческите жития, та вучи сте пошлè да трàжите?! Сичкия ли живот турнàхте на хартията, сичката ли хорска умирачка, че опрехте до вуците?! То верно, дека вуко иде пò человек от некои хора, па други са пò вуци от вуците...

Ичè се чудим тука на Светò. Сбъркàл е Оня, коги е турнàл у една бохча све − и хора, и дзверове. Оти хората са диви и от другùте нема и трошùняк да остаье! Да си ги бе пасъл вуците Господа на своùте си ливаде. Оти тука им изпихме живото на них, ама пай и нашия си изпиваме вечим.

Ти се не чуди, не сум се побъркàл я, пипето ми си е на мèсто и сече, сече. По цели нощи сече, та на утрето сал едни трески има от Свето. Барем на боринки да стаят − зиме печката да палим, па то и това не чè!

От кои си ти, момче? Нашенче идеш, ама знам ли те чий сой си. То се омешàха родите − кой коги с коя булка се фанàл, чии сополкьовци отчувал и за орли ги гласил, па те на патки станàли...

Инак множко вучи дири минуват по Трънско. И вуча кръв се пи тука, и человеческа... Едно знам я − дека Господ е плюнàл и живот се е зафатал, там и мъка се е присадила! Кико бурен се вие пустата цръна мъка и души человеците, мори ги на корен...

Па ти си убавенко, погледà те я от напреж. Убавенко си и бащу ти на челото ти го пише, я сал те така си те подпитувам! Ручкàл ми е и он ръкаво! Големо диване беше, да ти е жив! А ти сеги òкни по едно лимонде, оти я вечим другò не пиèм и присèдни тука, на ладовина.

Я да ти речем кое що е по вучия и человеческия свет...

 


напред горе назад Обратно към: [Трънски разкази][Петър Делчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Делчев Томов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух