напред назад Обратно към: [Трънски разкази][Петър Делчев][СЛОВОТО]



Втора част


Водача на глутницата се беше притаил сред дърветата под Момец. Кованото сребро на козина му се сливаше със заскрежените храсталаци в подножието на буките. Само жълтите присвити очи и щръкналите помръдващи уши издаваха местоположението на звяра. Но никой в кошарата не си даваше труд да се оглежда. А Водача се беше вкопчил в стадото долу с всичките си сетива. Изобщо не обърна внимание на боричкането на своите събратя, скрити в дерето от другата страна на баира. Гладът още не бе натирил глутницата в ниското, козината беше лъскава, мускулите силни. Но опитният вълк знаеше, че тежкото предстои − зимата едва беше наченала да гризе от годината. Шилетата в поятата на чорбаджи Гьорги се явяваха невиждано чудо във вълчото царство − истински дар от вълчия Господ! Водача се огледа за последно, а носът му запомни всички нюанси на стелещия се от комина дим. Внимателно се отдръпна назад към глутницата, добре прикрита от долчинката. Заигра се с младоците и дори им позволи да го съборят няколко пъти в снега. Беше в добро настроение, защото имаше план.

Тази нощ вълците щяха да нападнат кошарата.

 


напред горе назад Обратно към: [Трънски разкази][Петър Делчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Делчев Томов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух