напред назад Обратно към: [Балканска сюита][Петър Делчев][СЛОВОТО]



Трета част


Този бе Демир Бозан, който препускаше през житата и се надбягваше със залеза, когато видя в далечината на пътя между нивите тънък силует. Пришпори лекичко кобилата и настигна млада, красива българка. Тръгна редом с нея. Тя не вдигна поглед, не забави крачка. Носеше торба на гърба и стомна в ръцете си. Беят я изпревари, обърна рязко коня и го вдигна на задните му крака току пред девойката.

Тя не се уплаши, не трепна, но спря. Наклони глава на една страна и звънко се засмя. Демир учудено се вгледа в бялото ѝ лице, потърси по навик очите ѝ. Усети да го парва в стомаха позната тръпка. Не младото ѝ тяло, още по момински крехко – душата ѝ пожела. Защото без страх го гледаха две сини очи, но и те, като черните на мъжете куахала, казваха: „Можеш да ме вземеш, но не можеш да ме имаш.”

Беят се усмихна и прие предизвикателството. Слезе от коня и протегна ръце към стомната. Момата му я подаде с охота, като на по-възрастен, жаден човек. Демир дълго пи, после потърси в пояса си кесията. Не я носеше. Бе излязъл само да разтъпче кобилата. Намръщи се уж много строго и погледна лявата си ръка. Свали от кутрето златен пръстен с едър зелен камък, пусна го в стомната и я върна на момичето. След това се метна пъргаво на седлото и подкара кобилата към чифлика си. Наум шеговито се чудеше дали новата сделка ще излезе по-изгодна от онази, при която за един килидж с рубин купи двамата си най-верни телохранители.

Вечерта, додето му принасяха отбрани гозби и танцувачки сладострастно виеха тела пред него, беят се улови, че не усеща вкуса на храната и не се наслаждава на красивите танцьорки. В мислите му имаше място само за две сини момински очи.

 


напред горе назад Обратно към: [Балканска сюита][Петър Делчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Делчев Томов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух