напред назад Обратно към: [Балканска сюита][Петър Делчев][СЛОВОТО]



Първа част


Конете препускаха през уморените ниви. Идеше жътва. Демир Бозан, беят, се носеше над земята на младата си кобила. Под бедрата му туптеше живот, очите му се потапяха в полегналото жито и сякаш Аллах държеше душата му в шепите си. Беят не беше млад, в брадата му бялото надвиваше, но още яздеше като воин. Полуизправен на стремената, почти без да докосва седлото, той бе оставил хàлата под него да покаже цялата си сила. Пазвантите му, млади мъже, черни и едри, жигосани на гърдите с клеймото на пазара за роби в Кайро, гонеха до предел своите коне, но изоставаха. Брадата на бея бе побеляла на служба върху коня в Сирия и Персия, Кавказ и Кападокия, Либия и Египет, но откакто пи кафе под сянката на пирамидите, Африка остана да тече във вените му завинаги.

Слънцето потъваше бързо зад далечните планини като жълтица в кесия на скъперник. Вятър разроши нивите, разлюля ги. Леките възвишения протегнаха дълги сенки към бея. За миг му се стори, че се носи сред африканската пустош – кехлибарените класове го обгърнаха като пясъчни дюни, вятърът нашепна същите извечни тайни. Препускаше в привечерна пустиня... От хляб.

Всемирът е пестелив на откровения, пази ги само за щедрите на мечти. Демир Бозан бе смел мъж, със спокойна воля и неспокоен дух. Бе пребродил три континента – с войска или керван, начело на конница или съвсем сам, като непоколебим предводител или любознателен пътешественик. И винаги бе държал очите и сърцето си отворени за съвършената красота на сътвореното от Бога.

Беят подръпна юздите на кобилата и постепенно забави ход, за да го настигнат черните му спътници. Беше ги купил без пазарлък – плати за тях скъпоценен килидж* с тлъст рубин на ефеса и със сребърни строфи от Корана, инкрустирани върху канията. Сабята би стигнала за дузина роби, но Демир Бозан мереше с друга везна.

Търговецът възхвали Аллаха за неочакваната сделка, защото продадените мъже бяха диви и непокорни. А непокорният роб е негодна стока, по-евтин е от храната, която е изял, въпреки мощното тяло, здрави зъби и изпъкнали мускули. Никой не лови жива куахàла, красивата африканска птица. От векове се знае, че тя бързо умира в плен. Шарените пера от опашката ѝ красяха чалми и капели, мундири и бални рокли, но нямаше човек, който да се похвали, че е хранил куахàла от ръката си.

На пазара в Кайро Демир първо видя раните от бич и изгорено по телата на двамата роби, после разгледа татуировките по кръста, раменете и вратовете им. Разбра, че са братя и мъже куахàла – непокорни до смърт. Напипа с поглед очите им и дълго дълба в тях. Не носеше нужното злато в себе си, затова развърза килиджа и го метна в краката на мазния египетски роботърговец. Свитата на бея прибра новата стока и я изпрати в крайградската му къща.

Демир Бозан нямаше навика да съобразява прищевките си с такива дреболии като цена или подходящо време. Решаваше бързо, действаше веднага. Веднъж взел решение, не се колебаеше повече. Мохамед Али Паша не случайно го бе поискал при себе си в управлението на „Новия Египет”. Така пашата наричаше територията, която отмъкна от Империята и приспособи за лично ползване. Но Демир беше верен на Падишаха. Затова отклони поканата, но остана в Африка още някоя година, лавирайки в политиката на заговори и нарастваща вражда между Портата и великия хeдиф**.

Щом новите роби пристигнаха в къщата на Демир Бозан, веднага им свалиха оковите и ги нахраниха. Чевръсти слуги ги изкъпаха, погрижиха се за гноясалите им рани и им стъкмиха меки постели в просторна стая до помещенията на бея. Ден след ден нищо не се случваше, но и нищо не им липсваше. Облякоха ги богато – като хора от свитата на господаря. Никой не посегна да ги удари, да им наложи волята си.

Мъжете бързо се съвзеха. За няколко седмици заприличаха на красиви абаносови богове. Недоумяваха какво ще иска от тях този белобрад мъж, за какво ги е купил. Синове на крал от саваните в Централна Африка, светът им се бе простирал до пасищата на съседните племена. След като ловците на роби ги хванаха, принцовете проявиха нечовешка ярост – никой и нищо не можеше да ги подчини. Прехвърляха ги от град на град, от пазар на пазар. Непокорството им се измерваше с дълбоките белези от бич, а в Кайро дори ги жигосаха.

В дома на Демир Бозан братята укрепнаха и се огледаха за бягство. Една нощ шепнешком се наговориха на следващия ден да отидат до Кайро със свитата, пък там да решат какво и как.

На сутринта до постелите им имаше две малки кесии с пари и два великолепни шамшира***. След закуската ги очакваха коне. Демир тръгваше съвсем сам към града и ги покани да го придружат. Докато яздеха непохватно, следвайки отблизо арабския жребец на бея, братята се гледаха един друг, опипваха кесиите, стискаха прекрасните оръжия и съвсем се объркаха. Колебаеха се какво да предприемат. Не се досещаха, че са в ръцете на изкусен прелъстител на човешки души. Демир Бозан бе оставил отворен кафеза, но мъжете куахала не излетяха. За да спечели тази игра, беят бе заложил на любопитството.

Възможното бягство успокои яростта в сърцата на робите. Любопитството им ги задържа. Черните братя се чувстваха силни, сити и готови да посрещнат съдбата си. Дори си помислиха, че са свободни да я направляват. Същата вечер Демир ги прие в покоите си и се разговори с тях небрежно, като със стари приятели. Преди да ги отпрати, им каза, че още на пазара за роби е разбрал по татуировките за кралската им кръв. И е дошло време, след като вече са съвсем здрави, да им върне свободата. Но ги моли да останат за една година на служба при него. Срещу храна, дрехи и подслон.

Братята решиха, че така е справедливо. Когато изтече уговореният срок, черните принцове не пожелаха да си тръгнат. Бяха приели истинския Бог в сърцата си, дори тайно си шепнеха, че сигурно освен Мохамед, и Демир Бозан е негов пророк. Една година храни той дивите птичета от шепите си, топли душите им, но ги остави да летят. А те се връщаха пак и пак. Защото ги научи да гледат през неговите очи и да мечтаят с неговите мечти. За тях светът вече започваше с един Господ, едно слънце и един повелител – Демир Бозан. И щеше да свърши с края на каквото и да било от тази троица.

 

 


*килидж – извита средновековна сабя, използвана от селджуки и тюрки, произлиза от Централна Азия - 11 в.

**хeдиф (от персийски – господар) – титла на вице-краля на Египет, съществувала в периода на зависимостта на Египет от Турция

***шамшир – тънка, силно извита сабя, най-често изработвана от дамаска стомана, сабя дамаскиня, произлиза от Персия – 15-16 в.

 


напред горе назад Обратно към: [Балканска сюита][Петър Делчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Делчев Томов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух