напред назад Обратно към: [Мастилена аура][Роза Боянова][СЛОВОТО]



С въображението...


С въображението    

                като с хляб

 

несправедливо си играх.

Герои от трохи ми отмъстиха.

Докато ги изяждах,

        използваха оръжие —

                непредвидимо,

                непознато

                изменчиво.

Със меки зъби ме оглозгаха,

преглътнаха ме с бира.

Вътрешният поглед ме болеше.

 

Инфекцията на духа

        не се лекува

                с анти

                био

                тикове

                и рими.

 

Въобразих си крепост,

после я превзех,

измислих си и загуби,

 

за да повярвам, че е истински

                животът ми.

 

О, умореното въображение

от логиката се страхува,

затуй

        чрез моята писалка ви говори.

 


напред горе назад Обратно към: [Мастилена аура][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух