напред назад Обратно към: [Метафори][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Две реки пишат край дома на баща ми...


Две реки пишат край дома на баща ми

името на победата.

 

Колко отдавна се научиха да четат

        дъщерите му —

два лебеда...

 

Останаха мостовете, от него строени —

        единият от недялян камък —

не усеща водата как от обич го рони;

        другият — от въжета и въздух изплетен —

люлка, от съдбата подгонена.

 

Но какво можеш да победиш

за един живот само?!

 

        От първия мост падна смъртта,

под втория още лови пъстърви.

        Не ти посяга, ако я храниш,

        не идва, ако не я изпъдиш.

 

Спира пред къщи

        берачката на коприва —

                красива

        като приказка.

И какъв късмет,

        че сама

в моето стихотворение

                влиза.

 

Приятелите ми спират да пият,

децата са изумени:

Наистина ли

        не се опарва принцът,

щом нея прегръща,

        вместо мене?

 


напред горе назад Обратно към: [Метафори][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух