Обратно към: [Биография на чувствата][Роза Боянова][СЛОВОТО]

Обърни ми гръб

        и тръгни към тъгата по мен.

Искам да се възхитя на раменете ти,

        отдалечили хоризонта.

        Миг след това ще съмне.

Ръцете бият въздуха —

        гребла усърдни —

и лодката на твоя гняв

срещу течението на обикновения живот

        отплава.

Ала напразно е това пътуване,

измислен — островът,

        към който бързаш.

Победата —

        да се изкъпеш

        във водопада на изкуството —

е само опит

        да забравиш кой си.

Когато станат и за теб мечта

        обикновените неща,

течението ще те върне тук,

ако не е пресъхнала реката

и ако хоризонта чака раменете ти,

        за да осъмне.

Обратно към: [Биография на чувствата][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!