Обратно към: [Жадна вода][Роза Боянова][СЛОВОТО]

Когато кръчмата пияна се поклащаше

от смях и от юмруци натежали,

минаваше през село най-красивата жена

и конят полудяваше

            от коленете й.

Бедрата й люлееха на селяните шапките.

А тя гореше за ръцете на баща ми,

защото като чаша я държаха

и пиеха от нея,

            докато омекнат.

Обратно към: [Жадна вода][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!