Обратно към: [Стихоприношения][Роза Боянова][СЛОВОТО]

За костите на езика

съдим по останките от динозаври,

за мълчанието —

    по отпечатъци от мекотели

                    върху дъното,

което днес повдига планината.

По-добре

        знаците на войната да се вкостят,

        да е отминала вече.

Времето никога не ми е било по-нужно

като движение,

        което помита

                    скръбта.

Обратно към: [Стихоприношения][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!