Обратно към: [Стихоприношения][Роза Боянова][СЛОВОТО]

Тази баба — поезията —

                живя седем хилядолетия,

затова бърка препинателните знаци,

харесва й да си разваля замъците,

                    писна й от класика.

Затрупани с отломъци мъртво време,

паралелните светове се задъхват

                    на нокът от нея.

Никакви маниери.

Изгризано е състраданието

                ведно с ръкавицата.

Свръхсили,

                    едновременно

                    с изричането,

умората се сгщромолясва върху римата

и сричката ударена си търси устни.

Идва смешното. Събуждането почва.

Обратно към: [Стихоприношения][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!