напред назад Обратно към: [Стихоприношения][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Тази баба...


Тази баба — поезията —

                живя седем хилядолетия,

затова бърка препинателните знаци,

харесва й да си разваля замъците,

                    писна й от класика.

 

Затрупани с отломъци мъртво време,

паралелните светове се задъхват

                    на нокът от нея.

 

Никакви маниери.

Изгризано е състраданието

                ведно с ръкавицата.

 

Свръхсили,

                    едновременно

                    с изричането,

умората се сгщромолясва върху римата

и сричката ударена си търси устни.

Идва смешното. Събуждането почва.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихоприношения][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух