Обратно към: [Стихоприношения][Роза Боянова][СЛОВОТО]

Всичко изречено

един ден се сбъдва —

метафорите буквално,

преживяното с художествено оправдание.

Цената на живота само е

                    различна

                    всеки

                    миг.

Безплатно късче радост —

да съзерцаваш цъфналото село,

        до съвършенство голо

                    от смисъл,

                        измъкнат сякаш

                    от контекста

                        на баирите.

Дали наистина довършва

                    аурата

                    несъвършените ни форми?

Зашеметени от безумното въртене,

прилепнали към своите меридиани —

                    почти неподвижно,

                    почти сигурно,

материците

        диктуват,

        внушават,

        заповадват

нашата принадлежност към едно време,

удоволствието да се подчиняваш,

скучното до втръсване чувство да властваш,

планините тъга след живота...

Катурнатите мраморни статуи в парка —

дисхармония между естество и изкуство —

крещят, че са забравени

                    между пъшкане в дисонанс,

                    обезсмислени звуци

                    и техноскрибуцане.

Обезсърчената модерност

                    борави

с лесно възбудими символи.

                    И все не знае правописа.

Увещава непостижимото

                    да почака

                    и ще бъде доказано

с автоматичното писане.

Обратно към: [Стихоприношения][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!