напред назад Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Виктория


Край блатото щом срещнеш секачи на тръстики

В ръце с луни свирепи

Свистят от страст раними

Стеблата покосени воини политат

Водата ги превързва с бинтове зелени

 

 

Край блатото щом срещнеш секачи на тръстики

Това е знак че дом за любовта ти има

Звездите дива патица ти носят за вечеря

Лъжливи цигански очи са чашите със вино

 

Уроците на красотата дълго преповтаряй

Тя цял живот ще те изпитва още ли я помниш

 

Щом съмне от съмнения и светъл гняв небето

Ще хвърли зарче заран

Тогава ще узнаеш

Победата наистина на теб прилича

А ти на стих с крила във въздуха написан

 


напред горе назад Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух