Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]

А Любо Левчев ни се обяснява в орфизъм

На рамото на сина ми

Виси мечта

Няма как да кацне

Той самият е птица

Заплахата си е така природосъобразна

И мечката стръвница знае

Няма как да й посегне моят син

Но би опитал

Меда несвършващ на преследването

Тя ще му прочете следите

Във спомена понякога се спотаява

Особеното празно

Зее гладно и зло

И никога не се насища

Не винаги от сцената на листа пушката гърми

С писалка в джоба може да си по-опасен

Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!