напред назад Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Какво може да направи въображението с една пушка


А Любо Левчев ни се обяснява в орфизъм

 

 

На рамото на сина ми

Виси мечта

Няма как да кацне

Той самият е птица

 

Заплахата си е така природосъобразна

И мечката стръвница знае

Няма как да й посегне моят син

Но би опитал

Меда несвършващ на преследването

Тя ще му прочете следите

 

Във спомена понякога се спотаява

Особеното празно

Зее гладно и зло

И никога не се насища

 

Не винаги от сцената на листа пушката гърми

С писалка в джоба може да си по-опасен

 


напред горе назад Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух