напред назад Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Крилатата колесница


На ум

 

 

Всички времена се приплъзват едно върху друго

Всички обитатели от триста години насам

Идват едновременно

Гласовете им

Един след друг

Един до друг

Един в друг

Като песен от родопите до странджа баир

С лек американски акцент

 

Чуваш как уилям пише ванко чете а любо левчев е щастлив

Искаш да чуеш собствения си глас или дишане

Да сънуваш съня си

Но не можеш защото

Това са гласът дишането съня на поне триста души

 

Непрекъснато ме изпитваш

Как успявам да обърна времето

И да си взема умалената ценна субстанция младост отвътре

 

Понеже имам криле в излишък

Ще ги пришия за стола ти

Даровете на морето нося в очите си

Аквамарини розмарини стихоприношения

 

Духът напразно се опитва

В бутилка да се събере

Като в стихотворение без главни букви и поанта

И се оставя да бъде изгубен открит и отворен

Когато е вече пораснал и стар

И готов за отлитане

 


напред горе назад Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух