напред назад Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Съвпадения


Майка ми храни гълъбите под прозоpеца.

Прегладнелите не смеят да пристъпят,

Докато най-силният не се нахрани. И след отлитането му лениво-сито

Дълго още се боят да вкусят

Ухаещите в жегата две риби.

 

Момчето на съседите раздава справедливост

С прашката.

 

И майка ми обича риба,

Но не иска да опита,

Неволно да не изяде съдбата ми

(нали и аз съм зодия така)л

 

А дават по Дискавъри на живо

Ампутация на счупено крило –

Единственият начин птицата да оцелее

След войната с прашките.

Момчето на съседите навярно също гледа,

Защото гларусите отлетяха.

 

И от съчувствие

Със него се превръщаме

В две еднокрили птици –

Опираме несръчно рамене –

Да се оттласнем заедно от трудната земя,

Небесното привличане ни мами.

 

Утехата ни е в това:

Душите може би остават цели…

 

Случайно,

Или пък закономерно,

Аз дълго чаках

(даже още чакам)

крило,

с което ще си поделим

самия поетичен небосклон,

на две морала ще разцепим,

ще взривим представата за гравитация

и истинско летене.

 

Ако душите ни останат цели.

 


напред горе назад Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух