Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]

На Ваня Кръстева

1.

С БОТУШКИТЕ НА ДЯДО ОТ ЛИСИЧА КОЖА

Можеш да пребродиш вълшебното

Да влезеш в ново приключение

Или да станеш отговор на гатанка

Хитър когато е трудна

Глупав ако всички отгатнат

Преди Що е то

Но ако глутница кучета душат врата ти

Можеш да катурнеш наопаки някоя мъдрост

Само нищо не взимай

Само не се обръщай

И не казвай на никого

Как така

Лисицата станала течна

2.

ПОЗНАТОТО АКО ПРЕСКОЧИШ

С ботушки от лисича кожа

Ще видиш себе си

Отвън или отвътре

Ще срещнеш изумен

Едва забележимото

но и голямото

космичното

и земното

да си играят без да се ударят

да се разбират по-добре

защото си говорят

с езици най-различни

Дори и без поука в края

Ще узнаеш

Доброто лошото красивото и грозното

Са в приказките скрити

Понякога тревожно си приличат

3.

КАК ЛЪЖЕ ГАТАНКАТА

Говори се за единак

Ала разбираш

На пътя си поставя странен двойник

И само с хитрост

Можеш да отгатнеш

Кой е истински

Вълкът

Или лъжливото овчарче

А мъдростта стои сама

Забравила е приказката

От която произхожда

Безсмислиците някога са били умни

Но в дългото си скитане дотук

Са позабравили това което знаят

Смехът им ги променя като глина

В ръцете на дете

И страшното изглежда любопитно

Дори когато без носле се скита

4.

С едно перо по-малко
Няма да мога да отлетя на Юг
Детска приказка

ОЛЕКНАХА КРИЛЕТЕ МИ

Без любовта която все ме дърпаше надолу

Така обикновено бе

Да ме изпълваш цялата

А аз да бъда само част от името ти звънко

Белязана със пръстен тежък

И ахат

Очите ми са пъстри като есен

Омеква восъкът

И моите пера от светлина се ронят

Чертаят смело

Параболата бяла от възторг

Сега когато ме връхлита свободата

Разбирам как за нея се умира

Ще бъде кратко падането

Като камък

Простреляната птица бърза

Ловеца да намери

Земята ще подскочи от почуда

Така е винаги когато птиците умират

Небето не погребва никого

И е студено

5.

НЕ САМО В ПРИКАЗКИТЕ

Това което вече имаш е награда

И после губиш губиш губиш

И колко скъпо трябва да платиш

Да подаряваш дните от живота си

Добра цена да можеш

Да късаш от месата си за да нахраниш малките орлета

Добра цена да имаш

Да подадеш вода от своя извор добра цена за ситост

Или пък да се влюбиш във мечок

Да бъдеш едновременно

Красавицата звяра и седемте джуджета

Или онази кука

В приказката за сина и за бащата

Ненужен вече

Ала знаещ жестоката ръка на повторението

И клан-клан-недоклан

Дран-дран-недодран

Обратно към: [Далечен диптих][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!