напред назад Обратно към: [Времена][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Знаци


Учудена, ще се изправя някой ден:

отиде си, отиде си животът!

Сякаш любим ме изостави,

преди да народя деца,

преди да скътам дом

                    за кратките му връщания.

 

Въпросите превиват гръб над мен

и от какво ме пазят?

Стихът,

          с език на гладно куче

дланите ми дращи.

Но някъде встрани от листа

точното решение се спотаява.

 

Отвъд, отвъд реалното

спокойно крачи смисълът на земните неща,

причините си знае,

последствията изчислява,

разумно носи тежестта си

                    все надолу и надолу.

 

А мъдростта мълчи под ореола на тъгата.

Смалява се, смалява се пътечката към залеза

и токчето ми тънко слага точка

                    на туй, което бях,

                    сега не съм,

                    а след това...

 


напред горе назад Обратно към: [Времена][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух