Обратно към: [Меда на поезията][Роза Боянова][СЛОВОТО]

За да омеся хляб,

                ми е нужен

гладен мъж в къщата.

Дълго съдбата пред мен да разчупва.

                Добротата е бавна

                и така му отива!

Да поиска свободата за своя любовница.

Да му стигне това,

                че съм жива.

Но тестото, в което омесвам душите,

цяла вечност расте

                и ще тръгне сама

като бяла мълва

                из небесното сито…

Тя е вечеряла с Бога!

Обратно към: [Меда на поезията][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!