напред назад Обратно към: [Меда на поезията][Роза Боянова][СЛОВОТО]



За да омеся хляб...


За да омеся хляб,

                ми е нужен

гладен мъж в къщата.

 

Дълго съдбата пред мен да разчупва.

                Добротата е бавна

                и така му отива!

 

Да поиска свободата за своя любовница.

Да му стигне това,

                че съм жива.

 

Но тестото, в което омесвам душите,

цяла вечност расте

                и ще тръгне сама

като бяла мълва

                из небесното сито…

Тя е вечеряла с Бога!

 


напред горе назад Обратно към: [Меда на поезията][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух