напред назад Обратно към: [Меда на поезията][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Шести март


За вярна мярка в своето призвание
денят рожден ми даде красотата.

Микеланджело

 

Измъква съвършенството от камъка,

                за да зарадва Бог.

С длето по ореола на душата обикаля.

Природата му позволява

    пропорциите на хармонията да измери,

    рисунката на мирозданието да довърши.

 

Защото

ангелът във името му

    гатанката слуша,

        отговорите вселенски знае.

 

С отломъците ще си поиграя.

Това, което е докосвал с пръсти,

още свети.

Това, което е отхвърлил,

за лицето му си спомня.

 

И думите, които е отминал

(защото недостойни за сонета му се струват),

по улиците днес си търсят

близнак астрален,

за да ги повтори

и себе си спокойно да допише

                    някой ден.

 


напред горе назад Обратно към: [Меда на поезията][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух