Обратно към: [Меда на поезията][Роза Боянова][СЛОВОТО]

За вярна мярка в своето призвание
денят рожден ми даде красотата.
Микеланджело

Измъква съвършенството от камъка,

                за да зарадва Бог.

С длето по ореола на душата обикаля.

Природата му позволява

    пропорциите на хармонията да измери,

    рисунката на мирозданието да довърши.

Защото

ангелът във името му

    гатанката слуша,

        отговорите вселенски знае.

С отломъците ще си поиграя.

Това, което е докосвал с пръсти,

още свети.

Това, което е отхвърлил,

за лицето му си спомня.

И думите, които е отминал

(защото недостойни за сонета му се струват),

по улиците днес си търсят

близнак астрален,

за да ги повтори

и себе си спокойно да допише

                    някой ден.

Обратно към: [Меда на поезията][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!