Обратно към: [Чернови на Млечен път][Роза Боянова][СЛОВОТО]

Не трябва да ядеш зелени ябълки –

така ме посъветва, вместо Бог.

И обеща, че ще ме носи на ръце,

че ще живея в приказка

и ще се чувствам като в Рая.

Започна да строи от камък

къща,

ала ръцете му се умориха

и вече можеше да ме изпусне.

Трябваше сама да си напиша приказка,

в която да живея.

А в приказките всичко може да се случи:

да срещнеш бедни духом хора,

храна да станеш на гладните за зрелища,

с ужасните и жълти новини да свикнеш

като с хляб...

Тогава той започна

да ашладисва киселиците в гората –

дръвчетата със диви ябълки,

с които бабите ни правеха оцет.

Когато плодовете потъмняха

и паднаха, подобно влюбен залез

в снега настръхнал на ноември,

едва тогава ги опитах:

по-силна сладостта им бе от радост,

тръпчивостта им – уморена от очакване.

Познание не ми донесоха,

но си припомних

първичния, почти забравен вкус

на любовта,

изгонена от Рая.

Обратно към: [Чернови на Млечен път][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!