напред назад Обратно към: [Чернови на Млечен път][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Човекът с ангелския глас


не пее в хор църковен,

той е безбожник и жена си бие.

Звъни фалшиво нейната камбана,

докато му изневерява с глухонемия хлебар

и всички гладни чуват.

 

Човекът с ангелския глас

веднъж заплака

и цялата природа спря, да го послуша.

Намести Господ тъмните си очила –

да види счупената му ръка, с която би жена си,

слушалките си гръмотевични постави –

гласа да грабне –

с бурята да му попее горе в небесата.

 

Защо си скрил таланта, Господи,

така дълбоко в гатанката на живота?

Заплаха някаква ли виждаш в тъмната му бездна,

или с греховност те докосват сетивата земни?

 

Нали един живот не стига на човека

отговора да открие,

 

той, ослепял от красота

и оглушал от музика,

си тръгва.

 


напред горе назад Обратно към: [Чернови на Млечен път][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух