напред назад Обратно към: [Чернови на Млечен път][Роза Боянова][СЛОВОТО]



Това стихотворение


На Владо Кецман

 

Това стихотворение,

което пишем заедно

с мерло върху покривката

и преди нас Омар Хайям е писал

върху глинените чаши.

 

И този тост, за който съм изправена,

е дълга приказка, разказвана

далеч на Изток и далеч на Юг

и се надявам да не свърши никога.

 

Ако изгубиш нежната способност да се радваш,

покривката ти ще е бяла, цяла ще е глинената чаша

и Крум ще бъде името на хан, изкоренил лозята.

 

 

Ала за мен е

гара, от която тръгва детството с един киновагон

и вече втори век пътува, без да съм пораснала.

Ала за мен е

името на изба, край която съм играла

с пръсти, лепнещи от сладост

и с пчела в косите.

Ала за мен е еликсир божествен с цвят на макове

и вечност.

Затуй –

това стихотворение,

което пишем заедно

с мерло върху покривката,

навярно

и келнерът след нас ще прочете.

 


напред горе назад Обратно към: [Чернови на Млечен път][Роза Боянова][СЛОВОТО]

 

© Роза Боянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух