напред назад Обратно към: [Амфиполис на деветте пътя][Цветанка Еленкова][СЛОВОТО]



Приказка


на Веси

 

Бели са ръцете ти ухаят

сякаш плодов цвят

настръхна ябълката на гърдата ми

последни капки мед трохи в земята

когато те отбих

Отдавна отлетяха халите

Отдавна капанът за мишки стои

пресъхна този град

пресъхна дворът ми

и всяка пролет забиваш мотика

Мое малко дете,

            поседни

змиите се разбягаха

косите ми от слама

буквите, които триехме със хляб

на топчета на камъка се издълбаха

Ти си камъкът реката

на Боговете развенчани ложе

Междата между нас отместиха копачи

и останаха лехи

две дълги плитки отстрани на пътя

завързани за шията ти против уроки

две сиви плитки намотани във очите

по които се изкачват влюбени

Два възела в утробата ти

в моята утроба

въжетата се спуснаха отрязаха въжетата

провисна коша и прахта помете

а майките все пееха

Не остаряват майките неродени сестри

не свличат дрехите от тялото си

Във пазвата ти вместо кръст

парчета от петата

Мое малко орле,

            поседни

накваси нозете си във локвата

Замесих хляба със вино

и всички извори потекоха

От пръстите ти лодки почернели

от памтивека пълни с плъхове

полюшващи с тъга и тътен

вратата на Триглавия

 


напред горе назад Обратно към: [Амфиполис на деветте пътя][Цветанка Еленкова][СЛОВОТО]

 

© Цветанка Еленкова. Всички права запазени!


© 1999-2024, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух