напред назад Обратно към: [Млечни пътеки][Венцислав Стайков][СЛОВОТО]



И в черно бил съм


Неделя.

Портата изохка.

Църквата приюти

прокрадналите се

сватбари...

 

Годината бе в черно

закодирана.

 

Ч ернееше се

Е мбриона на април -

Р азцъфнала мутация

Н асищаше стадата с

О вчедушие,

Б езспирно блеене

И истина,

Л акирала лъжата.

 

Съдбата

пристъпи тихичко,

на пръсти

като крадец

откраднал

бяло бъдеще,

 

а попът -

божи съзаклятник -

заключи дверите...

и си отдъхна.

 

Невестата

съблече

камуфлажите.

Остана

по сватбена премяна...

 

Годината бе в бяло

закодирана.

 

Белееше се

ембриона на април,

на расото -

венчало двама

влюбени.

 


напред горе назад Обратно към: [Млечни пътеки][Венцислав Стайков][СЛОВОТО]

 

© Венцислав Стайков. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух