напред назад Обратно към: [Млечни пътеки][Венцислав Стайков][СЛОВОТО]



Малките големи неща


Липсва ни лаят на селското куче,

хорът на петлите,

гласът на краваря в шест сутринта,

котката,

схрускала главата

на снощната печена риба.

 

Дори и небето не е същото.

Няма ги падащите комети,

облаците,

надвиснали като вимета с мляко.

И летящите чинии,

( сякаш звездите танцуват сиртаки. )

 

Липсва ни нощният хлад,

тераската, литнала

към гърбавите тепета,

и цялото представление,

след което дърветата се покланят.

 


напред горе назад Обратно към: [Млечни пътеки][Венцислав Стайков][СЛОВОТО]

 

© Венцислав Стайков. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух