напред назад Обратно към: [Млечни пътеки][Венцислав Стайков][СЛОВОТО]



Млечни стъпки


Помниш ли нашия път?

Вървяхме по млечните стъпки

и чакахме влака с еднорогия фар

да приземи мрака.

 

Една каруца в небето

пътуваше на светлинни години.

Звездите светеха

като подкови...

 

Помниш ли нашия път?

Започваше вечер, когато се мръкваше

и свършваше в теб,

сутринта.

 


напред горе назад Обратно към: [Млечни пътеки][Венцислав Стайков][СЛОВОТО]

 

© Венцислав Стайков. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух