напред назад Обратно към: [Млечни пътеки][Венцислав Стайков][СЛОВОТО]



Белинташ или все по-нагоре


Душата на древното живее високо.

Като привлечени орбити

се изкачваме към скалите,

сякаш по-плътни от земната плът.

И третото око се взира в нас.

То ни води по стълбите,

по които вървим към небето,

към автографите, които прадедите

са изсекли дълбоко в камъка

и яйцето, което изглежда

родено от всичко,

към слънцето, което не изпарява

водата от вълшебно светилище...

 

И така, огрени от залез, разбираме,

че ако разперим ръцете си,

сянката на бога ще ни приюти.

 


напред горе назад Обратно към: [Млечни пътеки][Венцислав Стайков][СЛОВОТО]

 

© Венцислав Стайков. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух