Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Дъждът вали тихо. Вървейки бавно по улицата, се вглеждам в капките и във всяка една от тях откривам по една мъничка дъга. През капчиците дъжд изграждам в реален образ спомените за изминалото лято.

Дали трябваше да ти кажа "Сбогом", когато за последен път стъпих в морето и направих няколко крачки по светещия пясък? Или може би трябваше да се сбогувам с теб, преди да сложа отново раницата на раменете си и да тръгна на училище, качвайки се в оранжевия автобус? Дали пък не трябваше да те изпратя и да посрещна есента на двадесет и трети септември?

Не, лято мое. Не беше нужно да се сбогувам с теб нито на първи, нито на петнадесети, нито дори на двадесет и трети септември. Не трябваше да събирам мидички само и само за да те запазя. Не трябваше да те докосвам нежно, докато червеното слънце залязваше, нито да те целувам като за последно, докато се сливах с изгрева. Не, лято мое, не трябваше да ти казвам "Сбогом" с очи, пълни с небе; не трябваше да съжалявам, когато се откъснах от теб. Не трябва да съжалявам, когато дъждът вали, защото той разкрива моята тайна с помощта на нежните си капки. Не трябва да тъгувам, когато нощта скрие звездите си от заспалия град, защото виждам до луната твоя образ. Не трябва да роня сълзи, защото знам, че ти си винаги с мен.

Да, лято, ти си моето сърце, обагрено в розова светлина. Ти си моята душа, жадуваща да се слее с природата. Ти си моята тайна, скрита от зимата и разкрита от есенния дъжд. Ти си копнежът, събуден от пролетния изгрев, ти си веселата ми усмивка в сивите дни. Ти си златните ми клепачи, блестящи под залязващото слънце; ти си кръвта, която кара вените ми да пулсират и да ми напомнят, че съм жива.

Ти придаваш смисъл на живота ми. Всеки мой ден е красив, защото знам, че запълваш сърцето ми и ме правиш щастлива. Защото знам, че си с мен, когато имам нужда от теб, когато търся спомена за допира със сбъднатите мечти. Ти си онази част от мен, която никога не умира, ти си онази част от мен, която търси и намира добротата и красотата в делничните дни. А аз съм онази част от теб, която не разрешава на оранжевата есен да помрачи усещането за детско щастие. Аз съм онази част от теб, която разпилява шепата пясъчни спомени в солената нощ и целува луната, докато я държи на дланта си.

Ти си част от мен и аз съм част от теб.

Ето защо не трябваше да се сбогувам с теб. А само да те даря с най-нежната лятна целувка до другата година, когато стъпалата ми отново ще бъдат зелени.

Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!