Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Слънцето бавно върви на запад. И аз вървя с него. Сякаш преследваме недостижимото, стремим се да научим всички скрити тайни за света и за живота.

Вървя към залеза и спомените нахлуват в главата ми. Да, спомням си всяка неизплакана сълза заради това, че не мога да следвам мечтите си; спомням си всяка преглътната и неизказана болка заради това, че не се чувствам свободна... и истински жива.

Да, искам да се чувствам истински жива; искам да сбъдна най-смелата си мечта, за да стана толкова голяма, колкото е и тя; искам да запазя детското в себе си и да го нося винаги с мен.

Колко силно желая да нося детското си сърце, скрито под грубата кожа; мечтая да имам по детски невинен поглед дори в заобиколените от дребни бръчици очи. Искам да изпитвам детско щастие, детска радост, детска болка, защото са най-красиви. Искам да се чувствам по детски жива — но ИСТИНСКИ жива, по детски свободна — но ИСТИНСКИ свободна; искам да притежавам детското усещане, че нито една моя мечта не е толкова нереална, че да не мога да я сбъдна...

Искам...

Искам да гледам на света по детски начин, по детски да откривам красота във всичко; по детски да роня сълзички за някое мое несбъднато желание; по детски да усещам колко съм щастлива, колко съм невинна, колко съм чиста... защото детската невинност е най-истинска.

Искам си обратно сладурския детски поглед и ангелския глас! Искам си малките плитчици и късите пръстчета! Искам си свободата и волността, искам си обратно усещането за истинско щастие, истински живот, истинска радост и истинска болка! Искам си обратно малкото място в голямата Вселена, искам си силата, искам си вярата в мечтите, искам си детските копнежи и стремежи, които тогава изглеждаха толкова близки, реални и достижими...

Искам...

Слънцето бавно върви на запад. И аз вървя с него. Сякаш преследваме своето твърде далечно детство. Времето ни минава в търсенето му, а посоките ни са празни, защото то не върви пред нас.

Да, детството е далече.

На изток.

А ние със слънцето вървим на запад.

И залязваме.

Сами.

Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!