Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Когато търся безвъзвратно отминалите мигове в пукнатините на асфалта, намирам само оправдания за това, че просто съм ги оставила да прелетят покрай мен.

Когато стоя на тротоара и търся в червената фигурка на светофара спомените за детството, виждам само свитото от спомени сърце, неспособно да пресъздаде детайлно образа на вече изгубеното.

Когато се опитвам да превърна залеза в изгрев, си припомням, че само пред вас и пред нощта мога да се събуя боса и да обикалям града по нагорещените от слънцето плочки.

Когато ви търся от другата страна на луната, искам да ме сънувате, за да видя колко се е променило детето в мен във вашите представи.

Когато съм дъщеря на тишината, си припомням звънкия смях и неподправената усмивка от стълбите на детската градина в дъждовните дни.

Когато въздухът образува четири стени около мен и ме затваря в тях, си представям, че са облепени с тапети на сини патенца и усещам, че съм една крачка по-близо до себе си.

Когато стъпвам по морския пясък и той скърца като паркет, виждам звездите по различен начин и знам, че поне една от тях ми принадлежи.

Когато седя на тревата през нощта и търся кутията с ябълков сок, ми се иска да обуя ролерите си и да тръгна в търсене на мечтите си.

Когато дъждът вали на едри капки, си представям, че това са балончетата от „Веро“ от детството ми, което ме вика при себе си.

Когато стъпвам в реката и камъчетата бодат краката ми, жадувам да успея да уловя риба само с пластмасовата чаша, която имам.

Когато ме е страх, ми се иска да вляза в гардероба и да се заключа, и никой да не може да намери ключа.

Когато ми потича кръв от носа и лягам на дивана, копнея отново да оцветявам покани за рождения си ден, които дори не мога да разчета.

Когато влизам в нощта с малко зелено фенерче, знам, че това не е просто нощ, а цяла пещера, скрита между изгряващите вълни на морето.

Когато небето вали в чашата ми боровинков чай, ми се иска детството ми отново да изгрее.

Да ме прегърне и да ме обсеби.

За да ме освободи.

Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!