напред назад Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]



За изгревите


Обичам изгревите. Не защото са начало на деня или защото са знак за възраждане. А защото тогава съм сама. Обичам да гледам изгрева, седнала на плажа, а около мен да има само чайки. Обичам изгревите, защото светлината, която току-що изгрялото слънце разпръсква наоколо, е тъмнорозова с бледи оттенъци на оранжево. Обичам изгревите — не толкова защото всеки един от тях е различен, а защото по време на изгрев морето е спокойно.

Обичам да наблюдавам как слънцето изгрява, защото имам усещането, че мога да преплувам морето и да докосна с ръка парещия слънчев диск. Обожавам красотата на изгревите, защото, когато слънцето се покаже малко повече от половината, то придобива форма на малък портал и у мен се пробужда копнежът да тръгна по ярката слънчева пътека и да вляза в тази слънчева вратичка.

Обичам изгревите, защото сутрин слънцето е най-слабо, но въпреки това с любов докосва всички, които наблюдават неговото изгряване. Обичам изгревите — не толкова защото носят надежда, а защото ми харесва красивата тишина на плажа.

Обичам изгревите. Не защото тогава нощта си отива, а защото изгревите придават смисъл на деня ми. Обичам изгревите не защото сутрин ставам с разрошена коса и полузатворени очи и бързо тичам към плажа, а защото, докато наблюдавам как слънцето изгрява просто ей-така, отникъде, се чувствам частица от Вселената.

А няма по-велико чувство от това.

 


напред горе назад Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух