Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Обичам залезите. Не толкова защото предвещават края на деня и началото на нощта, а защото, докато гледам как слънцето залязва, крайчетата на миглите ми заблестяват и заприличват на звездички. Обичам залезите не само защото излъчват спокойствие, а защото са тихи и безмълвни. Не толкова защото тогава слънцето е розово, а защото цялата природа заспива. Обичам залезите тогава, когато се препокрият с изгревите на червената луна. Обичам залезите, защото дори и да пропусна да наблюдавам изгрева сутрин, то залезът придава смисъл на деня ми. Обичам залезите, защото, когато слънцето залезне напълно, на небето остава само светлина, приличаща на ореол. Обичам залезите, защото в края на деня поливам тревата пред малката ми къщичка и студената вода попива в кожата ми, осветена от розовите лъчи. Обичам залезите, защото имам възможност да се докосна до последните слънчеви мигове. Обичам да гледам как слънцето залязва, защото дори и да плача, розовата светлина прави сълзите ми красиви. Обичам залезите, защото изпълват цялото ми сърце с любов и осъзнавам колко много обичам целия свят около мен.

Обичам залезите, защото ме карат да мечтая за незабравима и красива нощ. Защото ме карат да забравя самотата и да осъзная колко ценен е всеки миг от живота ми. Обичам залезите, защото ми напомнят за това, че светът се върти и дните се повтарят. Обичам залезите, защото са нежни като ръчичките на невинно дете.

Обичам залезите просто защото ме правят щастлива.

Обратно към: [На ръба на Земята][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!