Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Веднъж срещнах един мъж.

„Аз съм много самотен.“ — каза ми той.

„Но имаш две котки.“ — отговорих аз.

„Те обаче не говорят.“

Срещнах мъжа втори път.

„Аз съм много самотен.“ — каза ми той.

„Но имаш книга в ръката си.“ — отговорих аз.

„Тя обаче не говори.*“

Срещнах мъжа трети път.

„Знаеш ли, аз наистина съм много самотен.“ — каза ми той.

„Но имаш 100 копчета на клавиатурата.“ — отговорих аз.

„101 са. И не говорят.“

Срещнах мъжа четвърти път.

„Знаеш ли, аз наистина съм много самотен.“ — каза ми той.

„Но имаш тайна**“ — отговорих аз.

„Да, и не мога да я кажа.“

На петия път имах среща с мъжа.

Ние писахме,

превеждахме,

хванахме се на бас и той ми подари шоколад с лешници.

Аз напълних устата си с шоколад

и не говорих.

* Той ми я даде.

Тя наистина не говори.

** Беше се срещнал с живо желирано мече.

И то не беше проговорило.

Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!