напред назад Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]



Мъжът


Веднъж срещнах един мъж.

 

„Аз съм много самотен.“ — каза ми той.

„Но имаш две котки.“ — отговорих аз.

„Те обаче не говорят.“

 

 

Срещнах мъжа втори път.

 

„Аз съм много самотен.“ — каза ми той.

„Но имаш книга в ръката си.“ — отговорих аз.

„Тя обаче не говори.*“

 

 

Срещнах мъжа трети път.

 

„Знаеш ли, аз наистина съм много самотен.“ — каза ми той.

„Но имаш 100 копчета на клавиатурата.“ — отговорих аз.

„101 са. И не говорят.“

 

 

Срещнах мъжа четвърти път.

 

„Знаеш ли, аз наистина съм много самотен.“ — каза ми той.

„Но имаш тайна**“ — отговорих аз.

„Да, и не мога да я кажа.“

 

 

На петия път имах среща с мъжа.

 

Ние писахме,

превеждахме,

хванахме се на бас и той ми подари шоколад с лешници.

 

Аз напълних устата си с шоколад

и не говорих.

 


* Той ми я даде.

Тя наистина не говори.

 

** Беше се срещнал с живо желирано мече.

И то не беше проговорило.

 


напред горе назад Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух