Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Когато съм с теб, се чувствам толкова синя,

розова,

напарфюмирана

и нагримирана.

Без грим и парфюм.

Искам да кажа, че се чувствам красива.

И в 84, и в Златна есен, и до нея, и на спирката на трамвай 7-мица.

Когато съм с теб, се чувствам толкова жива,

разкрита,

искрена и

реална.

Искам да кажа, че се чувствам истинска.

По пешеходните зони, и на сърничките, и на оградата пред вкъщи, и на пейката пред 73-то.

Когато съм с теб, те чувствам толкова близък,

сънуван

и истински,

че понякога се питам дали си реален.

По Шишман, по Леге, на спирката на 76, в 76 и след 76. И по стълбите, и в ъгъла в задното дворче, и в мъжката съблекалня.

Когато съм с теб,

се чувствам,

трептя

и усмихвам.

Искам да кажа, че живея.

И преди, и сега, и после. И в мен, и в теб, и в нас.

Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!