Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Докато седях сам под таванския прозорец,

се замислих за теб, за изящните ти устни, за очите ти,

за това как безвластен под звездите си седя,

мислейки за твойта красота.

***

Любов ли е това — не знам,

но знам, че с теб небето искам да деля

или поне прозорец засега…

Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!