Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Онова, което не можем да опишем —

то е като мързелив дъжд по керемидения покрив,

като игрив пламък в изгряващата нощ,

като лиричен вятър, рецитиращ поезия,

като пъргава дъга, претичваща от този край на света до другия.

Толкова просто и толкова сложно.

Като гонениците на звездите по небето,

като състезаването на светкавиците в бурята,

като познато цветенце на върха на планината и

като непозната шепа пясък на залязващия плаж.

Толкова ясно и толкова неясно.

Като малката калинка в предния ти джоб,

като пеещите вълни в прозрачното море,

като ехото на спомена ти в тъмната гора и

като митичните истории, разказани ти от дърветата.

Толкова фантастично и толкова реално.

Като тайното намигване на слънцето,

като разговорите ти с луната,

като мечтата ти за чаша звезди от Млечния път и

като обещанието, което направи на птиците.

Това е тя.

Природата.

Обратно към: [Моите 5 нови стихотворения][Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!