Обратно към: [Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

Спомняш ли си онзи леко жълт Париж,

сякаш откъснат от изгубена филмова лента,

когато аз бях ти,

ти беше аз,

а ние бяхме всички?

И то просто защото така и не научихме личните местоимения на френски.

Спомняш ли си онези синкаво-лилави улички с павета,

в които пропадаха оранжевите ми токчета

и на които се смеехме вечер?

Помниш ли онази бежова порта,

която на снимката беше по-висока,

отколкото наистина

и онзи мост,

на който те снимах с палец наполовина в обектива?

Спомняш ли си онази лунна локва,

в която изпуснах френското си шалче

и нарисувания балкон,

на който пиехме мляко сутрин?

А онзи малък тротоар,

сглобен от пъзел

с все още личащи си парченца,

на който си намерихме

една

малка

златничка

паричка?

Спомняш ли си цветята

на съседката отгоре,

които висяха над нашия прозорец

и които виждахме всяка сутрин,

преди дори те да ни видят?

Помниш ли онази изподраскана карта,

по която се търсихме непрекъснато

и все се оказваше,

че я гледаме на обратно?

А спомняш ли си онзи влак,

в който пътувахме в отделни купета,

за да си разказваме измислени истории

за пътниците, които сме видели?

Спомняш ли си онзи мой Париж,

към който нямаше нищо какво да се добави,

освен да се намери лентата,

от която е откъснат,

и да я залепим?

А спомняш ли си жълтия квартал,

в който се изгубихме,

започнахме да ходим по колите

и да викаме за помощ,

а после се оказа,

че сме викали на друг език?

Помниш ли онзи Париж,

който ти рисуваше,

аз пишех,

а той дишаше в онези мързеливи следобеди,

когато дъждът се къпеше?

Спомняш ли си онзи път,

когато си играехме,

че аз съм парижанка,

а ти – германец и трябва да се запознаем,

без да знаем езика на другия?

Помниш ли онзи малък Париж,

който започваше рязко

и свършваше странно

и понякога дори ни гъделичкаше по стъпалата в съня ни

и ни събуждаше през нощта?

Спомняш ли си онзи леко жълт Париж?

Онзи, в който никога не сме били.

Онзи, нашия.

Стихотворението е отличено с втора награда на конкурса "Петя Дубарова" през 2006 г.

Обратно към: [Екатерина Карабашева][СЛОВОТО]

© Екатерина Карабашева. Всички права запазени!