Обратно към: [Тея Сугарева][СЛОВОТО]

Пълнотата може да бъде

призори, когато се събуждаш,

но не ти се става.

Не ти се става пак човек,

докоснал си се веднъж с Бог

и това е обяснимо –

инак ще те няма.

Пълнотата може да бъде,

когато в лудостта на въображението си

затваряш очи и искаш да те няма,

да не си се раждал въобще тук,

после – да избухне земята.

Пълнотата идва със съня,

тя е като спасението

от стаята, която се върти

след тежка алкохолна самота.

Пълнотата идва само

когато…

когато не си.

Да, и тя е нереална,

за да мога да се отделя

от Бог сега,

а после да се слея

със страданието му

и да заспя.

Пълна.

Обратно към: [Тея Сугарева][СЛОВОТО]

© Тея Сугарева. Всички права запазени!