напред назад Обратно към: [Яна Монева][СЛОВОТО]



Песента на спящата Венера


Остра е луната тази нощ,

по ръба и слизат всички дни.

Отстрани — оголено и скелетно,

миналото плашещо стои.

 

Гола съм в съня, и съм облечена,

в ложето на тихата отдаденост.

Финна и червена и обречена,

идвам и ме има и съм каменна.

 

10 октомври 2006 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Яна Монева][СЛОВОТО]

 

© Яна Монева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух