напред назад Обратно към: [Яна Монева][СЛОВОТО]



Ноември


Ноември е огледало,

на дъното на замръзнала река,

 

по което се разхождам

гола и напръсти,

току що родена

 

или преди много време.

 

Време, във възбудата

отстрани на това, да гледам,

 

как се поклащат

като есенни листа

роклите ми в гардероба,

докато остарявам,

 

докато се преливат цветовете

и избеляват в косите ми,

 

а дълбочината на гласа ми

хвърля камък назад и

рисува кръгове:

 

отвътре - навън,

отвътре - навън,

 

отвън - навътре...

 


напред горе назад Обратно към: [Яна Монева][СЛОВОТО]

 

© Яна Монева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух